За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
На 25 януари Националният филхармоничен хор с диригент Славил Димитров и музикантите от "Кварто квартет" ще представят концертно изпълнение на операта "Дидона и Еней" от Хенри Пърсел.
Изпълнението на операта-шедьовър на бароковата музика „Дидона и Еней“ на ХЕНРИ ПЪРСЕЛ се е смятало за събитие особено в сценичните му постановки, но също и в концертен вариант. През столетията отношението към нея се променя и реално е оценена едва през последните десетилетия. Операта има качества, които се считат за неподходящи за голямата сцена – тя е кратка, с продължителност около час, действията са три, но без особен театрален ефект, оркестърът е малък и еднороден – състои се от струнни и басо континуо, сюжетната линия е драматична, финалът опечалява. В България обаче операта на Пърсел получава сериозно внимание. Първата й постановка е на 6 януари 1978 на сцената на Благоевградската камерна опера под диригентството на Михаил Ангелов. През 2005 се играе в Софийската национална опера, през 2008 – във Варна, през 2010 – отново в Благоевград, през 2013 – в Старозагорската опера, през 2019 – отново във Варна в съвместен проект на варненската и кипърската опера.
„Дидона и Еней“ е първата и единствена опера на Пърсел, първата опера без разговорни диалози в музикалната история, първата забележителна английска опера, първата английска опера в бароков стил с елементи на готика и шотландски фолклор.
Данните за написването й не са фиксирани, но е ясен периодът. Създадена е между 1685 и 1687 г. от младия тогава композитор. Поводът вероятно е нуждата от репертоар за девическия пансион в Челси, ръководен от Джозайас Прист – английски балетист, „велик майстор на гротескния танц, способен да въплъти всички видове страсти“ – според твърденията за него. След като напуска сцената като танцьор, Прист основава въпросния пансион, за чиито възпитаници е била предназначена музиката на Пърсел. Затова и в операта има 17 танцови епизода, поставени от Прист.
Предполага се също, че сюжетът не е случаен, той е съвпадал с изучаването на поемата на Вергилий от ученичките в пансиона. Пърсел пък по това време е хранел илюзии за сериозните перспективи на оперния жанр в Англия според примера на другите европейски центрове. В негов текст се съдържат факти за вкусовете и културната практика в западна Европа. Той пише: „Всеки, който е посетил Италия или Франция, знае колко високо се цени операта там. Всеизвестно е колко голямо съдействие е получил Сеньор Батист Люли от царуващия крал на Франция… всички декорации и украшения за развлечението на народа ги е давал самият крал. В Италия и особено във Венеция, където операта се е ползвала с голяма слава и се е поставяла на всеки карнавал, благородните венецианци са поемали разходите по постановката. Надявам се фактът, че няколко частни лица са се решили да предприемат постановката на такова скъпоструващо произведение като операта, във време, в което отвъд страната с това се занимават само князе или държави, не би се оценявало като безчестие за нацията ни. И смея да твърдя, че ако ние в Англия имахме и половината от тази подкрепа, която получава операта в другите страни, то много скоро и при нас в Англия би имало такъв хубав балет като във Франция… Надяваме се, че англичаните ще се покажат достатъчно щедри, за да подкрепят подобно мероприятие“.
Преживе Пърсел става свидетел на премиерата през 1688 (1689) от възпитаниците на девическия пансион. Първоначално операта е издадена през ХVІІ век като приложение към Шекспировата комедия „Мяра според мяра“. В продължение на два века тя е извън всякакъв интерес. През 1887 и 1889 е издадена отново от Уилям Къмингс. През 1951 е дирижирана от Бенджамин Бритън на Фестивала в Глайндбърн, през 1961 г. е отпечатана от Издателството на Пърселовото общество.
Автографът на партитурата не е съхранен и очевидно операта днес не съществува в пълния си обем. Загубен е прологът и част от края на второ действие. Либретото е изцяло запазено, което е предпоставка за реконструкция на операта. Днес тя се изпълнява предимно в редакцията на Бритън.
© 2020 Българска музикална асоциация
X